Поздрави от синята палатка
"Поздрави от синята палатка" събира 95 от най-ценните ми срещи със света. Това не е пространен пътепис, а калейдоскоп от кратки, фрагментарни истории с много личен поглед към разнолики места и култури. Някои от текстовете са същински трилъри, други са разговори, трети са документален разказ - от вулкан, кафене или оризище, четвърти са фрагмент от философията на далечна култура…От Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ – тези пътешествия ще ви отведат в домовете на велики писатели и на обикновени хора. Ще ви разкажат за богове с плетени шапки и за страховити затвори, за хумористични републики и свободни слонове, за пустинни дяволи и далечни ледници.5 континента. 25 страни. 95 истории. 145 фотографии. И напомнянето, че всички тези числа нямат особено значение. Не и без хората, животните и мимолетните срещи завинаги.

Поздрави от синята палатка Details

TitleПоздрави от синята палатка
Author
LanguageBulgarian
ReleaseJul 8th, 2019
PublisherЖанет 45
Rating
GenreTravel, European Literature, Bulgarian Literature

Поздрави от синята палатка Review

  • Emiliya Bozhilova
    January 1, 1970
    Този свят може да бъде прекрасно място, и често е такова. Ако има повече срещи и раздумки край огъня, или в оризовите поля, или сред бамбуковите горички, в къщи, кафенета, лодки, улици, ледници, влакове, храмове, музеи, магазинчета, автобуси, бунгала, оазиси или пътища из пустинята - като поднесените в тази малка книжка. Всяка кратичка история отлетя като пъстроцветна пеперуда, всяка със своята си шарка и големина, всяка една нежна и добра. Не ми се искаше да свършват! Но и най-големият рояк пеп Този свят може да бъде прекрасно място, и често е такова. Ако има повече срещи и раздумки край огъня, или в оризовите поля, или сред бамбуковите горички, в къщи, кафенета, лодки, улици, ледници, влакове, храмове, музеи, магазинчета, автобуси, бунгала, оазиси или пътища из пустинята - като поднесените в тази малка книжка. Всяка кратичка история отлетя като пъстроцветна пеперуда, всяка със своята си шарка и големина, всяка една нежна и добра. Не ми се искаше да свършват! Но и най-големият рояк пеперуди накрая отлита. Красотата остава. Както и мостът, насипан към отсрещния неизвестен бряг на калната река. Надявам се, до нови срещи!
    more
  • мини тяло
    January 1, 1970
    Каква чудата, пъстра и вълнуваща книга! Чаках я още докато Петя беше на път и от време на време споделяше във фейсбук някое приключение. Всички истории ме трогнаха, без непременно да искам да посетя точно тези места. Петя Кокудева умее да разказва света около себе си, но най-ценното е, че умее да изплаква реалността от всичката ненужна слюда и да ни връчи екстрактa, най-чистото в случката, онова, което си струва да бъде запомнено. Някъде, не помня къде, бях чела, че това е истинското майсторство Каква чудата, пъстра и вълнуваща книга! Чаках я още докато Петя беше на път и от време на време споделяше във фейсбук някое приключение. Всички истории ме трогнаха, без непременно да искам да посетя точно тези места. Петя Кокудева умее да разказва света около себе си, но най-ценното е, че умее да изплаква реалността от всичката ненужна слюда и да ни връчи екстрактa, най-чистото в случката, онова, което си струва да бъде запомнено. Някъде, не помня къде, бях чела, че това е истинското майсторство – защото всички живеем в един и същи свят и сме обградени от едни и същи причудливи, необичайни, невероятни дори неща. Големият въпрос е не дали ги има, а дали ги забелязваме и дали можем да ги разкажем. Винаги съм обичала реализма повече от фантазията; знам колко е важно да можеш да доизмислиш една история, въображението ти да функционира адекватно, да можеш да си представяш... но за мен най-важно си остава това, което се случва наистина. Което се е случило наистина. Тази книга е красива и и защото ми връща вярата в човечеството (аха, faith in humanity restored); понякога забравям колко интересни и искрено добри можем да бъдем. А това е жизненоважно в неособено приветливата обстановка, в която живеем в момента.Няма смисъл да го казвам, поплаках си на някои истории. Но беше хубаво, пречистващо. Както казва майка ми (и както повтарям непрекъснато и аз, защото кой не краде от родителите си): не искам изкуството да ме разтоварва, искам да ми носи катарзис.
    more
  • Кремена Михайлова
    January 1, 1970
    „Семейството се състои от баща французин, майка филипинка и две деца – момиче и момче – индийчета.“В и около синята палатка за мен езикът е точно такъв, какъвто го искам – чрез думите читателят да може да види мястото, хората, ситуацията (освен чрез отличните фотографии, както и заглавията на частите). Така умее да ползва езика (и света) Петя Кокудева – защо са всичките тези неежедневно употребявани думи, ако не се ползват умело, а би трябвало и по-смело в ежедневието да се случва…Почти не чета „Семейството се състои от баща французин, майка филипинка и две деца – момиче и момче – индийчета.“В и около синята палатка за мен езикът е точно такъв, какъвто го искам – чрез думите читателят да може да види мястото, хората, ситуацията (освен чрез отличните фотографии, както и заглавията на частите). Така умее да ползва езика (и света) Петя Кокудева – защо са всичките тези неежедневно употребявани думи, ако не се ползват умело, а би трябвало и по-смело в ежедневието да се случва…Почти не чета пътеписи вече, защото ми е поомръзнало. Прекалено дълги са често или почти винаги в (излишно за мен) шеговит стил, който ми носи леко пренапрягане. В „Поздрави от синята палатка“ всичко ми е по мярка – нито точно пътеписи наистина, нито крайности и оценки от съответното място.„Европейските острови, ъ-ъ-ъ...“, опитва се да си спомни той – „...европейските, ъ-ъ-ъ“.Разбира се най-любими са ми топлите места, но и истории/хора, които означават нещо за мен (напълно непознати и неизвестни хора, които оживяват до нас). Дали заради отдалечеността си Нова Зеландия стана още по-магнетична за мен. Включително с това, че не може и да си имат идея хората там кои сме ние и къде сме… Просто сме далече. Просто има още тоооолкова много такива (странИчки) като нас. Просто не е нужно всеки всичко да знае. Това незнаене ми довнуши разстоянието, но може би само в километри, не и в човешка обикновеност и необикновеност.„Арне работи като социален работник. Грижи се за тийнейджъри от проблеми семейства или от липсващи семейства. Учи децата на основни неща от живота, за да оцеляват. Боядисват заедно стаи, готвят, карат се, говорят.“Харесвам и Скандинавия от историите на Петя, от книгите, които съм чела, от музиката. Но за мен по „лични“ причини тя все още е немислима за истинско посещение. С какво обаче ни привлича така почти всички…Ню Йорк! Моята страст – и такава история! На много места може да се случи, но все пак е толкова типично нюйоркска според мен. (И ако някой каже – но тя беше между Харлем и Бруклин! Е, да, не само Манхатън е Ню Йорк, и сигурно на всички места ще отида.)„Намирам се в капсулата на случаен момент, събрала стотици непознати, които пеят една песен.“ (искам да препиша и предните изречения, но нека е изненада)Историята със слоновете – бях ги виждала на снимка. Но отново – човек може да стои, да ги гледа дълго, точно на този „златисто затревен склон“.„Мостът“ (Сахара) — разбира се, че ще притихна; но и заради моториста от оризището — бих истерясала съвсем (знаех историята), както и от всеки природен „сблъсък“ (гущери и други…).Японийо!:)) И за мен си оставаш любима (ех, да знаех да отида в японската градина в Нара, а не в онзи пренаселен парк). Любими моменти са ми и тези, в които се пресичат различни раси и религии и става ясно очевидното (или като в „Оризовата война“).Ако започна да изреждам, може да излезе, че от десетките истории само няколко на брой са ме впечатлили. Разбира се, че не е така. Почти всяка. И отново измервах и себе си: продължавам по разни причини да се дразня от прекалена религиозност и суеверност (разбирам ги хората на тези места, но това не е за мен); оценявам все още почти всичко според студа/топлото и (без)опасността; предвиждам, организирам – пак по „лични“ причини не бих тръгнала без почти пълна подготовка (нощувки и т.н.); още първите „екшън филми“ сигурно биха ме спрели; някога ще преодолея ли това да възприемам сегашна Русия като бивш СССР; ще открия ли точно защо Израел означава нещо повече за мен...Освен това се питах – как предварително в камбоджански или сахарски села се предлагат нощувки… Дали в тези страни може да се провери предварително какви автобуси и влакове има… Почти навсякъде ли местните хора знаят малко или много английски. Но още повече се питах – едва ли някой би говорил така с мен и би си разказал историята или малките-големи житейски мъдрости. Не с всеки посетител се получава такъв контакт и обмен.Препусках доста бързо през страниците – хем е интересно и искам да запомня всичко и да остана повече на всяко място, хем нямам търпение – какво още се крие на следващата страница. Надявам се да няма важна за читателя „логика“ в подреждането – много ми хареса, че аз не намерих такава (или по-скоро – това е точното разнообразие за мен и идеята „просто хора“), иначе щеше да е скучно.Думите на Петя Кокудева наистина пренасят читателя в същността. Толкова се възхищавам на умението човек (писател) да може да предаде каквото иска да разкаже и покаже. Може много хора да умеят да виждат и да имат богати впечатления (но и много не умеят или нямат нужда да наблюдават), обаче не всеки може така да предаде специфичното усещане, успоредно с адекватна информация (какво идеално представяне на „юген“, колко „моя“ идея – „Принос вместо успех“; историята в Хирошима: „без патос и драматизъм“ – ето, ясно пак, че Япония и Нова Зеландия са ми любими).„Юген е дълбинната, едва доловима красота на нещата, която е отвъд думите и трудно може да се опише. Загатване, не отгатване.“Благодаря, Петя, Георги, свят!
    more
  • Tsvetelina Mareva
    January 1, 1970
    Благодаря, Петя, за тази прекрасна книга! Дочетох я днес, макар че исках още дълго да пребивавам в "синята палатка". Много ми харесаха разказаните истории. Във всяка една от тях открих по нещо за себе си, което вярвам, че ще ми помага в моменти на обезсърчение. Препоръчвам горещо на всеки, който още се колебае дали да я прочете. ❤ Благодаря, Петя, за тази прекрасна книга! Дочетох я днес, макар че исках още дълго да пребивавам в "синята палатка". Много ми харесаха разказаните истории. Във всяка една от тях открих по нещо за себе си, което вярвам, че ще ми помага в моменти на обезсърчение. Препоръчвам горещо на всеки, който още се колебае дали да я прочете. ❤️
    more
  • Sve
    January 1, 1970
    Тази книга е непринудена, изненадваща и чудесна.Пълна е с истории, а те оставя гладен за още - иска ти се да седиш и да слушаш, или пък и ти да споделиш нещо, случило се по време на някое пътуване - до другия край на света или до някое затънтено село, в което си се оказал погрешка.Много ми се иска "Палатката" да е само началото - на поредица срещи и споделени истории от близо и далеч.
    more
  • Denitza Vidolova
    January 1, 1970
    Мъдра книга, с толкова зрънца любопитство, любознание, любов, стремеж към разбиране на света и човеците в него. Признавам си, исках да не свършва, а да има още много такива ефектни истории. Защото е майсторство да обхванеш толкова много в такава кратка форма. Благодаря Ви, Петя, за споделеното удоволствие!
    more
  • Martina Koleva
    January 1, 1970
    Чудна книга! Прочетох я, както ям шоколад. Започвам с едно парченце, след което следва “само да довърша този ред”. Зная, че е по-добре да спра и да му се насладя, но глада е по-голям от мен и преди да съм разбрала смачквам гузно опаковката. Със сигурност ще я прочета поне още веднъж, тъй като има истории и моменти в книгата, след които си заслужава да спреш и да отделиш време на написаното, да вникнеш и разбереш същността му. Следващият път имам намерение да я ям като вряла супа, с търпение и дъ Чудна книга! Прочетох я, както ям шоколад. Започвам с едно парченце, след което следва “само да довърша този ред”. Зная, че е по-добре да спра и да му се насладя, но глада е по-голям от мен и преди да съм разбрала смачквам гузно опаковката. Със сигурност ще я прочета поне още веднъж, тъй като има истории и моменти в книгата, след които си заслужава да спреш и да отделиш време на написаното, да вникнеш и разбереш същността му. Следващият път имам намерение да я ям като вряла супа, с търпение и дъх след всяка следваща лъжица.
    more
  • Емил Антонов
    January 1, 1970
    Много приятна изненада. Книгата ми беше препоръчана от една приятелка и е перфектното четиво, ако сте от хората, които постоянно гледат напред към следващото си пътуване. Накратко - българска писателка и половинката й пътуват през Азия и Европа и тя пише кратки истории от местата, на които остават. Има много лични разкази, интересни хора навсякъде, традиции, суеверия... Книгата започва с посрещанията на различните места и завърша с изпращанията - а посредата е всичко помежду им :)"Знанията са са Много приятна изненада. Книгата ми беше препоръчана от една приятелка и е перфектното четиво, ако сте от хората, които постоянно гледат напред към следващото си пътуване. Накратко - българска писателка и половинката й пътуват през Азия и Европа и тя пише кратки истории от местата, на които остават. Има много лични разкази, интересни хора навсякъде, традиции, суеверия... Книгата започва с посрещанията на различните места и завърша с изпращанията - а посредата е всичко помежду им :)"Знанията са само слухове, докато не заживеят в мускулите."- поговорка на племето Асаро от Папуа Нова Гвинея
    more
  • Iliyana
    January 1, 1970
    Топла, приключенска, забавна, носталгична, философска. Само Петя Кокудева може да достигне такава смесица, докато разказва за пътешествията си. Пътепис на живота, на хората, на обичаите, на странностите, на различните култури. Браво. Получило се е чудесно.
    more
  • Kristina
    January 1, 1970
    Петя ми е голяма любимка и се старая да не пропускам нищо от нейното творчество. Този сборник с пътеписи от нейните пътувания е просто страхотен. Петя те отвежда на всякакви чудати, екзотични и интересни местенца по целия свят. Облича ги в думи по нейния си прекрасен начин и почти сякаш и ти си там с нея. Единственото, което не ми допадна, беше хаотичността при подредбата на самите истории. Имаше много от едни и същи градове/държави, но на много различни места в самата книга.
    more
  • Savin Stefanov
    January 1, 1970
    Много хубава книга!
  • Darina Georgieva
    January 1, 1970
    Изкуството не съществува. Тук всичко в красиво.Вълшебна колекция от истории от света.
Write a review